В поетичния сборник Проекции върху сферичната природа /2015/ поетесата

 

 В поетичния алманах „ Проекции върху сферичната природа ” /2015/ поетесата Ели Видева е  поместила грижливо определени от нея стихотворения от всичките й предишни лирически книги, без сатиричната „ Под кривата круша ” /2014/. Заглавията на обособените стихосбирки „ Огън под дъжда ” /1992/, „ Дом ” /1997/, „ Версия Живот ” /2000/, „ Небесен конник ” /2003 /, „ Думи за нататък ” /2005/, „ По оста ” /2008/, „ Оживявам ” /2011/ са изведени като водещи названия на поредните елементи на тази книга. Умелата архитектоника на подборката придава ново благозвучие на обособените композиционни съставки на сборника с включените тук определени стихотворения. Те звучат хармонично в това огромно художествено произведение, което обладава най-различни нюанси поезия. Така книгата основава изчерпателна опция на читателя да направи обстойна преценка за качествата на цялостното лирическо творчество на авторката.

Антологичният темперамент на този алманах на Ели Видева наподобява като преимущество при неговото сформиране, само че в действителност е и подъл подводен камък в дълбокото море на читателските критерии и желания. Знае се, че всеки прочит на която и да е книга е индивидуален. Само доброжелателният четец, съобразявайки се със личните си естетически усети, се стреми към обективност и откровеност в своите споделени размишления.

Тематичната обагреност на тази витална лирика е нюансирана към десетина съществени тематики, в които са съсредоточени художествените старания на Ели Видева. Мимоходом се спирам единствено на някои от тях не по последователност на местоположението им в сборника. Споменавам ги по реда на тяхното нареждане в моето схващане откакто съм затворил книгата и съм направил резюме на прочетените текстове, към които съм се прибирал неколкократно, с цел да усетя до дъно внушенията им като топлика на огън след попътен дъжд.

Тук насладата от живота звучи приглушено, надали не като при изповед. Всеки рационален човек /съзнателно или интуитивно/ понякога си прави равносметка за миналите събития, с цел да е в равновесие с паниката на деня. Поетесата показва своята гражданска и персонална позиция напълно изрично:

 Сезонът на огромното осмисляне

е зависещ на лични закони.

Тогава сетивата са изострени

до прекаленост и улавят всяко трептене

по тънката мембрана на душата.

И става невероятно с лека длан

да се сбогуваш с днешната тревога…

Не малко произведения в сборника са отдадени на човешкото страдалчество, болежка и горест. Кръговратът на живота също е желана тематика. Заслужено внимание е отдадено на любовта към околните хора. Ето какъв брой естествено звучи началната част от стихотворението „ Спасение ”, което хем е интимно, хем е общочовешко с изразения в него хуманизъм:

Когато даваш без излишък

сърце, душа и създание,

в живота по човешки къс

ще те избави една обич.

Когато стихия те завее

и глъхне глас за благослов,

на инат на дъжд и суховеи,

ще те избави една обич.

Съществено място в тази лирика е отделено на ориста на дамата освен като майка и брачна половинка, а и като учителка на подрастващите генерации. Природните сезони и положения /пролет, есен, зима, дъжд, вятър, буря/ също не са убягнали от поетичния взор на авторката. На особена респект са тематиките за дълга и отговорността на основателя на художествени произведения. Достойнството, човещината и съчувствието към ориста на другите също са тематики на книгата. Редно е да се изтъкне и човешката вяра за по-голяма правдивост и хубост в връзките сред хората в обществото. Това най-ясно е декларирано в стихотворението „ Дивертименто ”:

Може би вяра е началото,

от което ще се раждат думи.

За нататък…

Поетесата не е пренебрегнала и националните обичаи, които се съвместяват с творбите за синовната любов към Родината. Стихотворенията „ Нестинарка ”, „ Еньовден ”, „ Ъгълът ”, „ Гривните ми ”, „ Моята Майка ”, „ Рисувай деца ”, „ В огън, жарава и въглен ” и още много други са ярки доказателства в тази тенденция. Едва ли е инцидентно, че сборникът приключва с елегията „ Пиета ”, отдадена на трагичната орис на модерна България. Тази разгърната в четири строфи метафора за облика на нашата Родина звучи като извънредно истинска поанта на цялата книга. Изразеното възприятие е толкоз тъжно и отчайващо, че по никакъв начин не ми се желае да изтъквам цялата творба. Текстът раздрусва душата на всеки българин, който е изпратил от вкъщи си свидна рожба на дълъг път по света. /Уви! Може би с еднопосочен билет/. Цитирам единствено началото и края на това трагично стихотворение:

Тя наподобява на дрипава циганка

и протяга ръка - не да проси -

да погали децата си в редкия момент,

в който може да дойдат на посетители.

 ---

Но е моя Родина. В тъгата - сама,

съкрушена от болки и хрипове.

И оставям сърцето си в тая земя,

преклонена пред нейните дрипи.

Покъртителна е тази драма! Отвежда ни прекомерно надалеч от елементарната житейска тъга и горест, тъй като е същинска покруса на целия български народ. Тук патриотизмът е изразен без непотребна изразителност и писклив възторг, без заклинания и обети за честност. Ритмиката на изрече преднамерено не звучи пригладено и песенно. Тя се приобщава с естествения ход на ежедневната тирада, с цел да внуши на читателя още по-въздействаща емоционалност.

За реализиране на своите художествени внушения, Ели Видева употребява елементарното силабо-тоническо стихосложение, само че умишлено заобикаля неговата обичайната напевност. Понякога текстът е в бял стих. В множеството случаи римуването е прекомерно разнообразно: пълнозвучно, дактилно, асонансно. Често пъти се ползва инверсия на словореда. Обичаен стихотворен прийом е в творбата да се употребява освен смислова, само че и графическа пауза на словесната фраза посредством спиране или преместване на част от нея в идващия стих /стихов анжамбман/. Поантата следва напълно доброволно. Изненадва ни. Радва душата ни измежду духовния пейзаж на поезията. Неволно ни припомня за алена ягода, която сепва алпинист край някоя планинска пътечка.

Обикновено възприятията в творбата надничат иззад завесата на привидната спокойна житейска картина като укротени гълъби в клетка. Друг път те се втурват като волни лястовици из просторите на свежото вдъхновение на природата след пролетен дъжд с пъстроцветна небесна дъга. Стихотворенията са къси. Изказът е съответен, даже въздържан, без ненужно словесно разсипничество. Картините, тематиките, страстите и внушенията в стиховете се преливат взаимно. Заразяващо е самочувствието, с което гледа на света лирическата героиня на Ели Видева. Как да

не завидиш на нейния оптимизъм?! Тя без никакво терзание се изправя смело и изрично против ежедневните беди, интриги и заблуди, заявявайки:

Светът не може да ни види сметката,

 защото сме безумни като Космос.

Светът ни е дебитор, поради жестове,

с които сме го извисили чак до Господ.

Случките, картините и възприятията, изразени в творбите, не ни връхлитат като гръмотевична словесна стихия, нито пък ни омайват с приспивното шумолене на пролетни ручеи, каквито припкат из сладникавата лексика на мнозина „ набедени ” създатели на стихотворения. В тази поезия художествените внушения се проектират върху „ сферичната природа ” на живота напълно доброволно, както се случва в естествения кръговрат на земното битие на индивида. Поетесата употребява една много опростена форма на другарство с читателя. Въвежда ни в набелязаната от нея съответната тематика напълно гостоприемно, както би ни поканила всяка общителна стопанка в своя личен дом. После без много-много заобикалки и извъртане споделя с нас, каквото е решила, че е належащо за едно признание. Без да ни досажда с непотребни помпозни словесни фокуси и натруфени дамски финтифлюшки, ни довежда по живо, по крепко до изхода на своето лирическо леговище. И тъкмо там, на прощаване след тази къса среща, ни изпраща с думи за нататък, в които не се усещат никакви напъни с рекламация за смайваща поанта.

Това наподобява елементарно единствено на пръв взор. Нашата общителна „ стопанка ” авансово се е подготвила много усърдно за тази лирическа среща. Не е прекалила нито с приказките, нито с умишлените паузи, нито с някои протоколни художествени обноски на стихотворното домакинство. Без никакво отсрочване е сколасала да ни убеди в своята откровеност и доброжелателност. Разделяме се единствено за малко, тъй като имаме чувството, че тя е съумяла да завоюва нашето духовно съпреживяване с нейните споделени лирически безредици. Тъкмо по тази причина с удоволствие бързаме да я посетим още веднъж в лирическия дом на идващото нейно стихотворение. Там се усещаме измежду друга забавна атмосфера и ни превземат нови поетични находки, както във всичките 92 лирически откровения, включени в сборника.

Книгата „ Проекции върху сферичната природа ”от Ели Видева ни въвлича в траекторията на един прелестен лирически полет. Тази самобитна лирика на пастелната картинност на виталните усещания ни облагородява с полифонични човешки усеща. Свежите морално-естетически художествени внушения внасят добрина и естетика в привидното безвластие на нашето всекидневно съществуване.